Българската земя пази спомени за същества, които живеят между видимото и невидимото — самодиви, змейове, таласъми и сенки от древни страхове и надежди. Те не са просто приказни образи, а отражение на народната душа и опит да се обясни тайнственият ред на света. В тези разкази фолклорът оживява, за да напомни, че магията никога не си е отивала.